Ренши, Киоши и Ханши – почетните титли в будо

В света на японското будо Ренши (錬士), Киоши (教士) и Ханши (範士) не са просто рангове, нито само названия на по-високи степени дан. Това са така наречените титли шого, тоест почетни професионални титли, които освен техническото равнище на бойния артист изразяват и неговата зрялост като преподавател, човешкия му пример, отговорността му в организацията и ролята, която има в общността на будо.

В съвременното японско будо употребата на тези титли става по-систематична на прага между XIX и XX век, особено чрез дейността на Дай Нипон Бутокукай. По-късно много бойни изкуства и организации ги възприемат, макар условията и практиката на присъждането им да се различават в отделните организации.

Появата на титлите в Киокушин

Успоредно с международното развитие на Киокушин Сосай Ояма в началото на 80-те години започна да прилага в системата и титлите Ренши, Киоши и Ханши.

Това имаше особено значение в период, когато Киокушин вече не беше само японска школа по бойни изкуства, а се бе превърнал в бързо растяща международна организация, обединяваща много страни. Към 70-те и 80-те години във все повече страни действаха доджота, национални организации и високопоставени ръководители, затова стана необходимо да се изрази и това, че между майстори с еднаква или сходна степен дан може да има съществена разлика в професионалния опит, в преподавателското дело на живота им и в отговорността, която поемат в организацията. Международната мрежа на Киокушин през този период наистина се разшири значително.

Затова Сосай Ояма използваше тези титли преди всичко за открояване и разграничаване на високопоставени, международно признати преподаватели и майстори, както и за признание на онези, които заемаха различни ръководни функции в национални или международни организации.

В този смисъл титлата шого изразяваше не само какъв висок клас каратека е съответният човек, но и:

• колко дълга и значима преподавателска дейност стои зад него,
• каква отговорност поема за разпространението на Киокушин,
• каква роля има в ръководството на националната или международната организация,
• до каква степен допринася за подготовката на нови преподаватели и ръководители,
• и какъв човешки, професионален и организационен пример дава на общността.

Това е особено важна разлика между степента дан и титлата шого. Данът обозначава преди всичко професионален ранг, а титлата Ренши, Киоши или Ханши може да изразява едно по-широко дело на живота, преподавателски и ръководни качества.

Ренши – 錬士

В думата Ренши „рен“ означава да шлифоваш, да тренираш, да усъвършенстваш, а „ши“ обозначава човек, който е постигнал високо равнище на умение в дадена област.

Затова Ренши може да се разбира приблизително като „изграден, усъвършенстван боен артист“ или „зрял преподавател“.

Тази титла обикновено изразява, че човекът вече е не само на високо техническо равнище, но и умее да предава знанията си систематично, притежава добра професионална преценка и се отнася зряло към духа на будо.

Следователно Ренши не означава просто, че някой „знае много“, а и че вече е способен отговорно и съзнателно да постави знанията си в служба на развитието на другите.

Киоши – 教士

В титлата Киоши „кио“ означава да преподаваш, да обучаваш, да възпитаваш.

Затова Киоши най-добре може да се разбира като „учител от високо равнище“, „майстор-инструктор“ или „отличен инструктор“.

Тази титла вече означава равнище, на което човекът не само обучава ученици, но често може да развива и други преподаватели, да дава насока по методически въпроси и да има важна роля в предаването на професионалната култура на една школа, стил или организация.

В международна организация титлата Киоши може особено добре да изрази етапа, в който един майстор вече отговаря не само за собственото си доджо или за учениците си, а влияе и на професионалното развитие на по-голям регион, на национална организация или на общност от преподаватели.

Ханши – 範士

Ханши е най-високата и най-престижната от трите титли.

„Хан“ означава образец, пример, норма или модел за следване.

Така Ханши означава приблизително „пример за подражание“, „образецът на будо“ или майстор, чиито професионални знания, преподавателска работа, нравствена стойка и житейски път в еднаква степен са станали пример за следване.

На равнището на Ханши техническите знания се подразбират. Истинската тежест на титлата идва от това, че човекът дълго време е доказвал зрелостта си, служил е на общността си и въплъщава ценностите на будо с поведението, решенията и работата си.

Затова в голяма международна организация титлата Ханши е подходяща и за отличаване на майстори от най-високо равнище: хора, които са оказали влияние върху развитието не само на едно доджо или една страна, но дори на цяло международно направление.

Не са същото като степените дан

Важна разлика е, че титлите Ренши, Киоши и Ханши не са същото като степените дан.

Степента дан показва преди всичко технически и професионален напредък. Титлата шого, напротив, оценява цялостните професионални и човешки качества на човека, преподавателската му роля, отговорността му в организацията и дългосрочния му пример.

Затова може да се случи от двама майстори с еднаква степен дан само единият да притежава например титлата Киоши или Ханши.

Това прави особено разбираемо защо такива титли бяха необходими и в Киокушин, докато той ставаше международен: сама по себе си степента дан не винаги изразяваше действителната професионална, преподавателска и ръководна тежест на един високопоставен майстор.

Трите титли като път на развитие

Зад трите титли ясно личи и по-дълбоко разбиране за будо.

• Ренши: човек усъвършенства себе си.
• Киоши: човек става способен да обучава другите на високо равнище.
• Ханши: човек сам се превръща в пример за следване.

В международната система на Киокушин към това може да се добави още едно измерение:

• Ренши – професионална зрялост.
• Киоши – преподавателска и ръководна отговорност.
• Ханши – дело на живота и личен пример.

В този смисъл тези титли не са просто стъпала в ранговата стълбица. Те могат да означават признание за многодесетилетния път на един боен артист, за преподавателската му работа, за служенето му на организацията и за човешките му качества.

Данът показва колко високо е стигнал някой в бойното изкуство.
Титлата шого може да покаже и какво е предал от това на другите.

Кайчо д-р Ищван Адами
Global Kyokushin Budokai