Раждането на Киокушин – четирима души, които оформиха една епоха

Как от едно скромно токийско доджо се роди световна организация: ролята на Масутацу Ояма, Кенджи Курозаки, Шигео Като и Тадаши Накамура във възникването на Киокушин – от началото в Мейджиро през 1953 г. до първия World Open Karate Tournament през 1975 г.

Ролята на Масутацу Ояма, Кенджи Курозаки, Шигео Като и Тадаши Накамура във възникването на Киокушин

Ищван Адами, Ханши, 9-и дан
Основателят и президент на Global Kyokushin Budokai

Раждането на една световна организация в скромно токийско доджо

Когато днес говорим за Киокушин карате, си представяме международни организации, световни първенства, огромни тренировъчни лагери и доджота, действащи в много страни по света.

А началото на тази история изглеждаше съвсем различно.

В началото на 50-те години на ХХ век Япония все още се възстановяваше от последиците на Втората световна война. И в света на бойните изкуства протичаха значителни промени. Каратето се разпространяваше все по-широко, докато продължаваше непрекъснат спор дали то трябва да се разглежда преди всичко като традиционна система за възпитание, като спорт или като практическо бойно изкуство.

В тази среда Масутацу Ояма започна да оформя собствения си път.

През 1953 г. в токийския квартал Мейджиро, на открито тренировъчно място, започна работата, от която по-късно се развиха Ояма доджо, а след него и Киокушин Кайкан.

Началото не напомняше за света на днешните модерни тренировъчни зали. В скромни условия, с малко оборудване, се работеше с изключително тежка физическа подготовка.

Ояма обаче не искаше просто да създаде още една школа по карате.

Искаше да изгради система, в която стойността на техниките се доказва от действителната схватка, от физическата подготвеност и от духовната издръжливост.

Една от най-важните основи на по-късната философия на Киокушин се роди именно от този възглед.

Масутацу Ояма – Основателят, който търсеше нов път

Масутацу Ояма е японски майстор по карате от корейски произход, чието име е неразделно свързано с историята на Киокушин.

Животът му е обвит в множество необикновени истории и легенди.

Планинските му уединения, свръхчовешките му физически упражнения, демонстрациите му по чупене и участията му, свързани с бикове, са сред най-известните разкази в историята на каратето.

Една част от тези истории е исторически документирана, друга част с десетилетията се е превърнала в легенда.

Истинското историческо значение на Ояма обаче не бива да търсим в тях.

Много по-важно е прозрението му, че каратето не може да се превърне единствено в упражняване на предварително определени форми и последователности от движения.

В системата, която си представяше, техническото знание, телесната подготвеност, силата на волята и практическата приложимост трябваше да образуват единство.

Тежката тренировка, схватката и духовната дисциплина не бяха независими едно от друго изисквания, а части от един и същи процес на развитие.

Ояма обаче – като всяка значима историческа личност – не е изградил делото на живота си сам.

Около него работеха изключителни инструктори и бойци, които със знанията, опита и личността си допринесоха за развитието на Киокушин.

Сред тях заслужава да си припомним трима особено важни участници.

Кенджи Курозаки – Пионерът на тежката схватка и на кикбоксинга

Кенджи Курозаки е един от най-значимите инструктори на ранното Ояма доджо.

В периода на възникването на Киокушин той изигра важна роля в развитието на тежката физическа подготовка и на обучението, основано на практическата схватка.

Докато Ояма участваше в демонстрации и пътувания в чужбина, именно опитни инструктори като него осигуряваха непрекъснатостта на обучението в ежедневната работа на доджото.

Името на Курозаки обаче е значимо не само в историята на Киокушин, но и в историята на съвременния кикбоксинг.

През 60-те години на ХХ век интересът към практическото сравнение между различните бойни спортове ставаше все по-силен.

Една от важните стъпки в това отношение бе серията от срещи в Тайланд през 1964 г., в която японски каратеки премериха сили с бойци по муай тай.

Курозаки също участва в срещите и претърпя поражение.

Неуспехът обаче не означаваше край на кариерата му.

Напротив.

Опитът от Тайланд изигра важна роля в по-късната му работа, когато, съчетавайки някои технически и тренировъчни методи на каратето и на муай тай, той допринесе за развитието на японския кикбоксинг.

Чрез основаването на Мейджиро Джим и влиянието си върху нидерландския живот на бойните спортове наследството на Курозаки далеч надхвърли рамките на първоначалното Ояма доджо.

Кариерата му показва добре, че в развитието на бойните изкуства самостоятелното търсене на път може да има определяща роля.

Шигео Като – Воля, обучение и международно разширяване

Шигео Като е друга важна фигура от ранното поколение на Киокушин.

Бил е каратека с относително дребен ръст, чиято кариера носи важен урок и за връзката между физическите дадености и силата на волята.

В света на бойните спортове често сме склонни да надценяваме ръста, теглото и физическата сила.

А ефективността се определя от множество други фактори: техническото знание, бързината, координацията, тайминга, бойната интелигентност и преди всичко последователното упражняване.

Преподавателската дейност на Като получи значителна роля в развитието на Киокушин.

В Япония той участва в централната учебна работа, а след това, в периода на международното разширяване, стигна и до Австралия, където допринесе за опознаването на Киокушин.

С неговото име е свързано и ранното обучение на Шокей Мацуи, една от определящите фигури на по-късното японско Киокушин.

Историята на Като носи за мен особено важно педагогическо послание.

Стойността на бойното изкуство не се определя единствено от най-големите, най-силните или най-успешните състезатели.

Поне толкова важни са инструкторите, които са способни да предават знанията си, да възпитават нови поколения и да изграждат у учениците си отдаденост към развитието.

Истинският резултат на добрия майстор в много случаи не се проявява в собствените му победи, а в по-късните постижения на учениците му.

Тадаши Накамура – От боец до създател на международна школа

Тадаши Накамура е един от най-известните бойци и инструктори на ранното Киокушин.

Името му стана известно особено във връзка с предизвикателството в Тайланд през 1964 г.

Срещите между японските каратеки и представителите на муай тай имаха голямо значение, тъй като в тях се срещнаха две различни бойни системи.

Според традиционно предаваните резултати Накамура и Акио Фуджихира са спечелили, докато Кенджи Курозаки е претърпял поражение.

Японският резултат 2:1 се превърна в едно от най-често цитираните събития в историята на Киокушин.

Историческото му значение обаче не виждам в това, че едното бойно изкуство окончателно било доказало превъзходството си над другото.

Много по-скоро в това, че откритото сравнение между различните системи даде възможност за развитие на техниките, тактиките и методите на тренировка.

По-късно Накамура продължи работата си в Съединените щати, където стана една от важните фигури в популяризирането на Киокушин.

С времето той тръгна по самостоятелен път и създаде организацията Seido Karate.

Този път на развитие показва добре, че мнозина от ранните майстори на Киокушин не просто са предавали системата на Ояма, а, изхождайки от собствения си опит, са създали и нови решения в обучението и в организацията.

1964 – Раждането на Киокушин Кайкан

Ояма доджо, което в началото работеше в скромни условия, с годините будеше все по-голям интерес.

През 1964 г. бе основан Киокушин Кайкан, който даде институционална рамка на по-нататъшното развитие и на международното разширяване на системата.

След това последваха нови крайъгълни камъни.

През 1969 г. бе проведен първият Всеяпонски открит турнир по карате (All Japan Open Karate Tournament).

А през 1975 г. се състоя първият Световен открит турнир по карате (World Open Karate Tournament), който бе събитие с определящо значение в историята на нокдаун каратето.

Киокушин вече не беше само японско направление на бойните изкуства.

Започваше да се превръща в международно движение.

Духът и тренировъчните методи на някогашното малко доджо стигнаха до различни страни, култури и общности.

Общото наследство на четиримата души

Пътят на Ояма, Курозаки, Като и Накамура продължи в различни посоки.

Те не мислеха еднакво по всички въпроси и по-късно организационните им пътища не останаха непременно общи.

И все пак ги свързва един определящ исторически период.

Всички те поеха своя дял от процеса, в който се оформиха техническата система, методиката на обучение и международното значение на Киокушин.

Ояма формулира и организира основите на новото направление.

Курозаки остави трайна следа в областта на бойната ефективност и на сравнението с други системи.

Като допринесе за работата в обучението и в международното разширяване.

А Накамура със своята дейност като състезател, инструктор и строител на организации стана значима фигура в историята на бойните изкуства.

Историята им ни напомня и че развитието на едно бойно изкуство никога не е резултат единствено от постижението на един човек.

До великите основатели винаги стоят и онези инструктори, ученици и сътрудници, които превръщат идеите в ежедневна практика, в действащи институции и в международни общности.

Почитта към традицията и свободата на развитието

Въз основа на повече от половинвековния си опит като преподавател по карате и строител на организации мисля, че от историята на Киокушин не бива да запазим само физическата твърдост и изключителните постижения.

Поне толкова важна е онази духовна смелост, която направи възможно раждането на нова система на бойно изкуство.

Ояма не е създал нещо трайно, защото е приел всички по-ранни решения без промяна.

А защото е оформил придобитото знание в нова система със собствения си опит, със собствените си представи и с последователна работа.

Същото самостоятелно търсене на път е характерно и за по-късната дейност на няколко от ранните му сътрудници.

Затова почитта към наследството на Киокушин не може да означава отхвърляне на възможността за развитие.

Опознаването на историята не ни задължава да запазим без промяна всяка по-ранна практика.

Задължава ни да разберем какви ценности, прозрения и човешки постижения направиха възможно възникването на днешното Киокушин.

Затова философията на Global Kyokushin Budokai обобщих в следната мисъл:

„Киокушин се роди в Япония, но стана наследство на цялото човечество. Почитаме миналото му, но не допускаме миналото да ограничава бъдещето му.“

Заключителна мисъл

Когато гледам старите снимки от началния период на Киокушин, не виждам на тях просто млади каратеки.

Виждам представители на една епоха, които още не са могли да знаят точно в разгръщането на какво движение с какво международно значение вземат участие.

Нямаха днешните технически възможности, модерни тренировъчни центрове или международни средства за комуникация.

Имаха обаче представа, решимост, работоспособност и вяра в онова, което искаха да създадат.

Един от най-важните уроци на историята на Киокушин за мен е, че за трайните резултати не са непременно необходими най-благоприятните условия.

Много по-скоро са нужни хора, способни да поставят знанията си, труда си и цялата си личност в служба на една обща цел.

Нашата задача днес вече не е да изживеем наново Япония от 50-те години.

А да отговорим, запазвайки първоначалните ценности на Киокушин, и на предизвикателствата на собственото си време.

Това е истинската почит към традицията.

И това е истинската отговорност за развитието.

Осу!

Ищван Адами, Ханши, 9-и дан
Global Kyokushin Budokai – основател и президент

Всички статии